Jun 16, 2007, 1:24 PM

* * *

  Poetry
586 0 0
Какво от туй, че времето минава,
при теб не спира и за миг дори.
Какво от туй, че календарен лист все пада
и спомен не остава в теб, уви.
Така е, но от всички ти печелиш
от играта с просто име, май Живот.
В нея пишеш правилата
и радваш се на всеки избор нов.
Защото знаеш, че до теб ще крачи
приятелство, родило се от стари времена,
на него може да си повериш душата,
дори и при стихийната беда.
Дошла от малките проблеми,
изгаряща, разпъваща я в хиляди страни,
а тя жадува за любов, приятелско доверие
и за топлата прегръдка на твоите мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...