* * *
Не ти ли писна, все да ти прощавам,
защо превърна се в необходимо зло...
Един и същ въпрос да ти задавам,
а ти да ми отвръщаш със - Защо?
Във теб се е вселила Сатаната
и вкопчени във мен сте лош тандем.
Пресъхна във молитви все устата,
не можем нищо повече да си дадем...
Когато молих да си поговорим -
избираше мълчанието ти...
Сега излишно е разпалено да спорим,
да разпределяме обиди и вини...
Не осквернявай вече думата красива -
недей да ми говориш за любов...
Недадена любов не ме опива,
за мен ти никога не бе готов...
Очите ти издават безразличие...
И стъмва се... в пореден празен ден,
отдавна не зова благоприличие -
затварям пътищата ти към мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
