1.12.2011 г., 9:03 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
517 0 5

Преля във вените ми

радост.

В очите се стопи

ледът.

Надникнах зад

безкрая.

Усмихнах се,

кой знае от кога

за първи път.

Не си измислена.

Не си

в измислен свят.

И от

затънтените кътчета

добро,

неистово

крещиш за

обич.

© Атанас Ганев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??