* * *
763
0
0
Вече не останаха сълзи,
а само болката в горките ми очи...
Вече не ме е страх,
само търся отново пътя, по който да се върна...
Вече не изпитвам мъка,
вътре в мен е кухо...
Вече аз сама се превърнах в една пародия на себе си,
чакаща всичко да отмине...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Атанасова Всички права запазени
