Вече не останаха сълзи,
а само болката в горките ми очи...
Вече не ме е страх,
само търся отново пътя, по който да се върна...
Вече не изпитвам мъка,
вътре в мен е кухо...
Вече аз сама се превърнах в една пародия на себе си,
чакаща всичко да отмине...
© Златина Атанасова All rights reserved.