Mytag (Димитър Стоянов)
44 93
30.12.2008 г., 0:56 ч.

... 

  Поезия
1241 0 7

Събуждам се рано, отварям затворени очи,
тръгвам, отварям уста, вятърът казва "мълчи",
отварям бавно уста, чакайки да излезне звук,
и задавам си въпроса как стигнах до тук!

Как стигнах до тук, без ти да си до мен,
как минаваха дните ден подир друг ден,
бавно минаха месеци и дори доста години,
и сега те моля за всички грешки прости ми!

Искам единствено да видя красивата ти усмивка,
да усетя тялото ти под нежната топла завивка,
помниш ли, когато с теб преброихме звездите,
и сега като ги погледна, се сещам за мечтите!

Ето, отново става вечер, затварям аз очи,
спомням си всяка дума, за която някой ми е казал - мълчи,
опитвам се да изкарам всеки нечут звук,
и не мога да си отговоря на въпроса как стигнах до тук...!

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз също си задавам този въпрос-"как стигнах до тук...!" и то много често! Явно си имал сили! страхотно е поздравления и весели празници и на теб
  • 'Събуждам се рано, отварям затворени очи,
    тръгвам, отварям уста, вятърът казва "мълчи"'
    И аз понякога се питам как стигнах дотук,но по-важното е ,че продължаваме...Весели Празници!
  • Много чувствено стихотворение
    Поздравления!!!
    Страхотно е!!!
  • Малко като текст на рап песен, звучи.
  • Въпросите без отговор са най-болезнени... за това просто се опитай да не си ги задаваш... Успех все пак поне да постигнеш това,което искаш ...
  • Все още има такива момчета... аз мислих, че са изчезнал вид. Прекрасно е!
  • Недей мълчи. Извикай всичко, което имаш да кажеш.
    А отговора ще го разбереш с времето.
Предложения
: ??:??