...
Събуждам се рано, отварям затворени очи,
тръгвам, отварям уста, вятърът казва "мълчи",
отварям бавно уста, чакайки да излезне звук,
и задавам си въпроса как стигнах до тук!
Как стигнах до тук, без ти да си до мен,
как минаваха дните ден подир друг ден,
бавно минаха месеци и дори доста години,
и сега те моля за всички грешки прости ми!
Искам единствено да видя красивата ти усмивка,
да усетя тялото ти под нежната топла завивка,
помниш ли, когато с теб преброихме звездите,
и сега като ги погледна, се сещам за мечтите!
Ето, отново става вечер, затварям аз очи,
спомням си всяка дума, за която някой ми е казал - мълчи,
опитвам се да изкарам всеки нечут звук,
и не мога да си отговоря на въпроса как стигнах до тук...!
© Димитър Стоянов All rights reserved.
страхотно е поздравления и весели празници и на теб 
