Нора е момиче умно,
шестгодишно, сладкодумно.
Знае да чете и книжки –
малко срича, ала нищо!
На уроците набляга –
всички вкъщи ѝ помагат:
мама, татко, Рая, дядко…
Батко Румен от Виена
ѝ предложи даже тема
за усърдни първолаци –
Препинателните знаци.
Нора не е първолачка,
ходи още в забавачка,
но идеята прегърна
и тетрадката разгърна.
Кака Рая съгласи се,
в своя дневен ред я вписа.
Тя е знаеща, голяма,
в пети клас е – грешка няма.
Вкъщи суета, тревога,
гюрултия чак до Бога,
всеки рови, препрочита,
сякаш в Йейл ще ги изпитват.
Ей, това е само Нора,
иска и игри на двора,
любопитна е и драка,
Йейл и Оксфорд ще почакат!
Нашето добро момиче
след врабците бодро тича,
ала после измори се,
за уроци залови се.
Тъй минават вече дните –
слънчеви и ледовити,
Нора хич не се шегува –
учене с игри редува.
Ако се гласиш отрано,
мамина да си отмяна,
малко днес ще се напрегнеш –
утре бързо ще напреднеш.
© Мария Димитрова Всички права запазени