Уроците на Нора: Запетая
Тя е малка, не е снажна,
но е много, много важна!
Уж на точката прилича,
но е всъщност по-различна.
Като мишчица накрая
е с опашка: запетая.
Нора пита кака Райка
как се пише запетайка
и къде да я постави,
грешка пак да не направи.
Рая кратко обяснява,
търпеливо наставлява:
– Запетайката е нужна,
изпълнява важна служба,
нищо, че е тъй мънѝчка,
като попова лъжичка.
Слага се пред куп съюзи:
"но" и "че", "за да" и други
и пред двойните им братя –
"и", "или" и "ту", когато
ги използваме повторно,
както в примерите горни.
Рая думи изброява,
със задача продължава:
да напише Нора ясно
пример с еднородни части.
Да постави запетаи,
без изобщо да се мае.
Нора малко се залиса,
после почна да записва
и в тетрадката, в редици,
изброи различни птици:
гълъбите приказливи,
папагалите красиви
и кокошките на двора,
дето къткат все и спорят
за зрънцата като бесни,
но яйца ни носят пресни.
И петли, орли, врабчета,
даже пуяци превзети,
лебеди и черни врани,
патици и корморани.
А пък после, под диктовка
чува Нора: птицечовка.
Тя ужасно се учуди,
ала явно е заблуда
тази думичка накрая –
бе шега на кака Рая.
Птицечовката е кротка,
даже малко е кокотка,
яйценосна и умница,
но изобщо не е птица!
И макар не е пернато,
в пъстрото и шумно ято,
Нора място ú направи –
със задачата се справи!
21.03.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
