10 години

Ситен дъжд капе

и разтича се по моето лице.

Скрива моите сълзи,

където твоята липса още си личи.

Сърцето ми черно е... И кърви...

Минаха 10 години,

а аз не успях да те преживея,

не минава ден, в който да не копнея

да те видя и прегърна,

щастието си за миг просто да върна.

Минаха 10 години,

а твоят лик още изплува

в моето съзнание,

преминавам още през това изпитание -

да те прежаля,

може би да те загърбя, оставя.

Остана ми само една роза,

паметник, свещ и ридание,

защо бе това наказание -

да си отидеш в мъка и болка,

съдбата да бъде толкова жестока.

А аз още те обичам, дядо,

липсваш ми всеки ден,

понякога желая да бъда при теб,

само за една прегръдка,

един разговор,

вековна минутка време,

да протегна моите ръце

към теб

и да видиш,

че съм напълно различен човек.

Минаха 10 години,

над половината ми живот,

но ти си моята първа радост,

обич, красота и пълнота,

а сега си най-прекрасната звезда.