10 години
Ситен дъжд капе
и разтича се по моето лице.
Скрива моите сълзи,
където твоята липса още си личи.
Сърцето ми черно е... И кърви...
Минаха 10 години,
а аз не успях да те преживея,
не минава ден, в който да не копнея
да те видя и прегърна,
щастието си за миг просто да върна.
Минаха 10 години,
а твоят лик още изплува
в моето съзнание,
преминавам още през това изпитание -
да те прежаля,
може би да те загърбя, оставя.
Остана ми само една роза,
паметник, свещ и ридание,
защо бе това наказание -
да си отидеш в мъка и болка,
съдбата да бъде толкова жестока.
А аз още те обичам, дядо,
липсваш ми всеки ден,
понякога желая да бъда при теб,
само за една прегръдка,
един разговор,
вековна минутка време,
да протегна моите ръце
към теб
и да видиш,
че съм напълно различен човек.
Минаха 10 години,
над половината ми живот,
но ти си моята първа радост,
обич, красота и пълнота,
а сега си най-прекрасната звезда.
© Теодора Компанска All rights reserved. ✍️ No AI Used