lorsa (Лора Димитрова)
96 385
10.08.2022 г., 15:29 ч.

100 възможности 

  Поезия » Любовна
464 7 11

Имах сто пропуснати възможности.
И днес видях в очите сто и първата…
Изсъхва кожата ми недокосната;
зениците изпълват се с абсурди.
Че ти вървиш отсреща. Не по улицата –
стъпваш върху моите въздишки,
а гърлото ми стиска с длан безпътицата,
смазваща ме до размер на мишка!
И, уж въоръжена със търпение,
представих си ме себе си до тебе…
От гордост ли се правех на застреляна?!
Защо отлагах всичко до последно?!
Сега на „ше” ще ми завършва егото:
че трябваше, че можеше, че щеше.
Момичето до теб сравних със себе си.
И… сръбнах си попарата. Горчеше.
Поредна нощ интимност ще споделяме
със вътрешното ми болкостоене.
… а имах сто възможности за стреляне.

Последната е да се гръмна.
Мене.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Другия път стреляй бързо и в целта, пък каквото стане. Уникална!
  • "Ше"-то търпи на врътки, определено... А кожата търпи мазила със сигурност, важното е да не те изкарват извън нея! 😄 Благодаря ви за прочита!
  • Той беШЕ част от мен.
    И аз си се гръмнах.
    Гръмнах си онази част,
    която беШЕ Той.
    ТоЕст гръмнах
    Теб.

    Големи врътки с ШЕ и възвратните и притежателни местоимения.
  • Благодаря ви! Дано всички да гърмим... шампанско по хубави поводи! Поздрави*
  • Много хубаво!
  • Повечето чакат сто и първата. Май всички все чакат следващата.
  • Недей. Защото твоята възможност да си щастлива те чака.
  • Подреждам се до лирическата, актуално. Почитания.🙂
  • Благодаря ви! 😊
  • Много готино
  • Неподражаема!
Предложения
: ??:??