100 възможности
Имах сто пропуснати възможности.
И днес видях в очите сто и първата…
Изсъхва кожата ми недокосната;
зениците изпълват се с абсурди.
Че ти вървиш отсреща. Не по улицата –
стъпваш върху моите въздишки,
а гърлото ми стиска с длан безпътицата,
смазваща ме до размер на мишка!
И, уж въоръжена със търпение,
представих си ме себе си до тебе…
От гордост ли се правех на застреляна?!
Защо отлагах всичко до последно?!
Сега на „ше” ще ми завършва егото:
че трябваше, че можеше, че щеше.
Момичето до теб сравних със себе си.
И… сръбнах си попарата. Горчеше.
Поредна нощ интимност ще споделяме
със вътрешното ми болкостоене.
… а имах сто възможности за стреляне.
Последната е да се гръмна.
Мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Димитрова Всички права запазени
