6.07.2015 г., 10:52 ч.

11711 

  Поезия
991 0 12

     

 

                                                                                                                        In memoriam

 

       

 

 Когато зората с прощална целувка

 Раздяла и среща бе сляла в едно,

 А в синьото дъно на тъжния юли

 Се люшна несвястното диво хоро

 И мъртво бе времето, страшно, виновно,

 Междата поставило във вечността,

 Изплака последните мигове сбогом

 Ранената моя сиротна душа.

             

 

                             

   

      

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??