Jul 6, 2015, 10:52 AM

11711 

  Poetry
1080 0 12

     

 

                                                                                                                        In memoriam

 

       

 

 Когато зората с прощална целувка

 Раздяла и среща бе сляла в едно,

 А в синьото дъно на тъжния юли

 Се люшна несвястното диво хоро

 И мъртво бе времето, страшно, виновно,

 Междата поставило във вечността,

 Изплака последните мигове сбогом

 Ранената моя сиротна душа.

             

 

                             

   

      

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??