In memoriam
Когато зората с прощална целувка
Раздяла и среща бе сляла в едно,
А в синьото дъно на тъжния юли
Се люшна несвястното диво хоро
И мъртво бе времето, страшно, виновно,
Междата поставило във вечността,
Изплака последните мигове сбогом
Ранената моя сиротна душа.
© Елена Гоцева All rights reserved.
твоя непрежалим брат.Светла му памет!