11711

6 jul 2015, 10:52

Poesía

1178 0 12

In memoriam
Когато зората с прощална целувка
Раздяла и среща бе сляла в едно,
А в синьото дъно на тъжния юли
Се люшна несвястното диво хоро
И мъртво бе времето, страшно, виновно,
Междата поставило във вечността,
Изплака последните мигове сбогом
Ранената моя сиротна душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

11711

Искате да прочетете повече?

Propuestas