19.12.2009 г., 15:18

* * *

1.2K 1 0

Когато тишината замълви

и капките роса пресъхнат изведнъж,

тогава  вечно спира да боли,

но няма  мигове такива във живота.

 

Земята сменя своята премяна

и с нея ние своя лик,

живеем в непрекъсната промяна

и с неизвестност всеки миг.

 

Утехата, която ни събира,

е същата, която ни дели,

всеки себе си намира,

но губи се във чуждите мълви.

 

Дали когато в миг един

животът поднесе ни радост,

способни сме да поделим

последната си  капка гордост.

 

Не бива заради една сълза

да губим вяра  във съдбата,

да бягаме от своята омраза,

това е  смисъл във играта.

 

Когато себе си делим на две,

добро и лошо пак са във едно,

нали сърцето ни зове,

че те са се родили заедно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Може би закъсняла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...