22.12.2007 г., 18:43

13 - 2007

840 0 1
Аз съм творец на фалш и гротеск.
Нямало е момент, в който да не
разрушавам красотата. Това е протест
срещу баналността, разберете поне,
че съвършенността не е ценна,
когато отвътре си гнила душа
и когато си поредния несретник,
ти за греховете си не изпитваш вина.

Аз съм терорист на това общество.
Знам, ще преживеете и този мой стих,
паразитирате изкуството, като всяко същество
и оставяте неми хората, сгреших
като ви се доверих и ви разказах Рая.
Хората не искат да станат добри,
злобата ви е всичко, което сега зная,
а съвестта ви няма да се развали.

Аз съм спасителната лодка, пробита
от завист и страх, завладяна
от мъките, нека поне се опитам
да се докопам до душата невидяна.
Не, не съществувам - имам дупки за очи,
всичко, което някога съм бил, го няма.
Не притежавам нито мисли, нито мечти,
а твоите думи сега пускаш в празна яма.

Светът ме притежава -
аз съм дете, останало само
и зад стиха се прозявам,
точката става на петно.
Поезията ме вдъхновява,
но музиката, която ме събуди
и с стиха си се надявам
да намеря още много луди.
Може би никой не заслужава
да вижда и да чува звука,
това, което сега представлява,
бе просто дразнещо за слуха.
И сега аз пак се прозявам,
отегчен съм от всичката дързост
не си струва егото да възпявам,
когато света се променя бързо.

И съм просто свикнал на странни неща,
всичко може да се случи в тази душа.
Накъдето да погледна, каквото и да реша,
реалността е грозна в тази душа...

Светът ме притежава,
аз съм дете, пораснало само
и сякаш вятърът ме развява,
размазва ме на нечие стъкло.
Музиката не заслужава
всеки да продължава да твори,
но как талантът се пропилява
и се губи сред тези "звезди".
И аз пак ще защитавам
всеки един творец там навън?
Сега изкуството продължава
в бандата, в която знам, че съм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много бунтарско и рападжийски,много ми допадна,но не си сам-бъди сигурен в това!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...