Dec 22, 2007, 6:43 PM

13 - 2007

833 0 1
Аз съм творец на фалш и гротеск.
Нямало е момент, в който да не
разрушавам красотата. Това е протест
срещу баналността, разберете поне,
че съвършенността не е ценна,
когато отвътре си гнила душа
и когато си поредния несретник,
ти за греховете си не изпитваш вина.

Аз съм терорист на това общество.
Знам, ще преживеете и този мой стих,
паразитирате изкуството, като всяко същество
и оставяте неми хората, сгреших
като ви се доверих и ви разказах Рая.
Хората не искат да станат добри,
злобата ви е всичко, което сега зная,
а съвестта ви няма да се развали.

Аз съм спасителната лодка, пробита
от завист и страх, завладяна
от мъките, нека поне се опитам
да се докопам до душата невидяна.
Не, не съществувам - имам дупки за очи,
всичко, което някога съм бил, го няма.
Не притежавам нито мисли, нито мечти,
а твоите думи сега пускаш в празна яма.

Светът ме притежава -
аз съм дете, останало само
и зад стиха се прозявам,
точката става на петно.
Поезията ме вдъхновява,
но музиката, която ме събуди
и с стиха си се надявам
да намеря още много луди.
Може би никой не заслужава
да вижда и да чува звука,
това, което сега представлява,
бе просто дразнещо за слуха.
И сега аз пак се прозявам,
отегчен съм от всичката дързост
не си струва егото да възпявам,
когато света се променя бързо.

И съм просто свикнал на странни неща,
всичко може да се случи в тази душа.
Накъдето да погледна, каквото и да реша,
реалността е грозна в тази душа...

Светът ме притежава,
аз съм дете, пораснало само
и сякаш вятърът ме развява,
размазва ме на нечие стъкло.
Музиката не заслужава
всеки да продължава да твори,
но как талантът се пропилява
и се губи сред тези "звезди".
И аз пак ще защитавам
всеки един творец там навън?
Сега изкуството продължава
в бандата, в която знам, че съм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много бунтарско и рападжийски,много ми допадна,но не си сам-бъди сигурен в това!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...