17.09.2013 г., 11:36  

14.09.2013 г. (Споделете радостта ми)

971 0 19

 

14.09.2013 г.(Споделете радостта ми)

                   Посветено на дъщеря ми Мартина /LaVerde/, която се омъжи вчера

 

 

 

Случайността не обещава нищо...

Тя само среща погледи и длани.

Разпалва вътрешното любопитство

и провокира низ от обещания.

 

Увлича ви стъпало след стъпало

по стълбата на чувствата нагоре.

Това е само лесното начало

с приятното усещане за полет.

 

Случайността не обещава нищо...

Предлага само камък за основата.

С търпение, с любов и със разбиране

над чувствата ще построите покрив.

 

С търпение, с любов и със разбиране

от бурите ще пазите огнището.

Това е тайната на дългата взаимност.

Случайността не гарантира нищо...

ххх

От мене - толкоз` старомодна скучност.

Със всички пожелания съм солидарна.

Ще чакам да дондуркам още внучета

и  поводи, изискващи  наздравици!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да са честити и благословени младите, Доче!!!
    Много любов и разбирателство, здраве и пълна къща с деца и радост
    Със страхотен стих ги благославяш, ех тиии, ЧЕСТИТА ТИ РАДОСТ и на теб!!!
    И да си преговориш материала за дондуркането на внучета
    Прегръдки, мило момиче!!!
  • Уау! Много щастливи мигове на тях и на вас, Доче!
    Страхотна новина! Бъдете здрави!
  • Много добър поздрав. Честито.
  • Честита радост, Дочи! Да са ти живи и здрави децата!
  • Честито и от мен!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...