26.02.2009 г., 11:39

14-ти февруари

722 0 1

С много обич пиша тези редове,

с много обич за тебе бие моето сърце.

Подарявам ти го, за теб е,

но дръж го здраво - с двете си ръце

и не го изпускай на земята -

знай, ще се строши на две!

 

Грижи се ти за него

и с любов обсипвай всеки ден,

и ако случайно ти омръзне -

моля те, върни ми го обратно

да тупти във мен.

 

Моля се дано не идва този ден страшен,

когато всеки от нас ще тръгне по своя път прашен.

Моля се на господ,

дано любовта остане вечна и вярна,

завинаги в нашите сърца дано гори

и тя със свойта сила

всички трудности да победи!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Насилих се да видя нещо хубаво, но не успях, съжалявам

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...