157
- 157 –!
Нека да погледаме цветята,
разтварящи се в залеза ефирни.
И играта на светлината,
светлината в очите ти немирни.
Игра, която не разбирам
и да играя, признавам, не умея.
Хладни пръсти до сърцето допирам,
че нямам с друго да го сгрея.
Какво ни говорят цветята?
Защо тъжно се клатят?
Сочейки на запад, зад равнината,
любовта ли да изпратят?
И стихналият вятър какво говори,
в краката уж послушно полегнал?
Внезапно фалшивите маски събори,
изкикоти се и в мрака побегна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Севдалин берберов Всички права запазени