29.10.2021 г., 20:58

157

1.9K 2 5
  • 157 –!

Нека да погледаме цветята,

разтварящи се в залеза ефирни.

И играта на светлината,

светлината в очите ти немирни.

 

Игра, която не разбирам

и да играя, признавам, не умея.

Хладни пръсти до сърцето допирам,

че нямам с друго да го сгрея.

 

Какво ни говорят цветята?

Защо тъжно се клатят?

Сочейки на запад, зад равнината,

любовта ли да изпратят?

 

И стихналият вятър какво говори,

в краката уж послушно полегнал?

Внезапно фалшивите маски събори,

изкикоти се и в мрака побегна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севдалин берберов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Върнах се към това прекрасно стихотворение и го преведох на моя роден език, украински.

    Давай розглядати будемо квіти
    Розчинені в сонця заграві вечірній,
    Грає собою у теплому світлі
    Світло очей твоїх неспокійних.

    Гра, яку я не розумію
    Та й грати, зізнаюся, сам не вмію.
    Торкаються серця холодні мов змії
    Пальці мої, то ж його не зігрію.

    Про що нам говорять квіти,
    Сумно киваючи цвітом?
    Куди нам кохання подіти?
    В заграві оцій спалити?

    А що розказує вітер тихий,
    До ніг припавши наших слухняно?
    Раптом фальшиву він маску скинув,
    Розреготався і в темряву канув.
  • Наистина ми хареса! Мелодията на стиха и фонетичната игра на звуци са очарователни! Това стихотворение, като цвете, има свой уникален аромат.
  • На мен много ми хареса тази изящност в лекотата на израза.
    "Нека да погледаме цветята,
    разтварящи се в залеза ефирни.
    И играта на светлината,
    светлината в очите ти немирни.

    Игра, която не разбирам
    и да играя, признавам, не умея.
    Хладни пръсти до сърцето допирам,
    че нямам с друго да го сгрея."
  • Тук римата е подчинена на формата. Или обратното. Затова е нелепо, Пепи. Това е чиста поезия, или - поезия, която съществува сама за себе си и си е самодостатъчна като такава. Надявам се, че го казах пределно просто. По-просто от това нямаше как.

    П.С. Булетът, цифрата, тирето и препинателният знак в началото казват много. Те носят закодирано послание, разбираемо само за посветените. 😉
  • Какво ни говорят цветята?
    Защо тъжно се клатят?

    😃Малко нелепо ми звучи

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...