29 oct 2021, 20:58

157

1.9K 2 5
  • 157 –!

Нека да погледаме цветята,

разтварящи се в залеза ефирни.

И играта на светлината,

светлината в очите ти немирни.

 

Игра, която не разбирам

и да играя, признавам, не умея.

Хладни пръсти до сърцето допирам,

че нямам с друго да го сгрея.

 

Какво ни говорят цветята?

Защо тъжно се клатят?

Сочейки на запад, зад равнината,

любовта ли да изпратят?

 

И стихналият вятър какво говори,

в краката уж послушно полегнал?

Внезапно фалшивите маски събори,

изкикоти се и в мрака побегна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севдалин берберов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Върнах се към това прекрасно стихотворение и го преведох на моя роден език, украински.

    Давай розглядати будемо квіти
    Розчинені в сонця заграві вечірній,
    Грає собою у теплому світлі
    Світло очей твоїх неспокійних.

    Гра, яку я не розумію
    Та й грати, зізнаюся, сам не вмію.
    Торкаються серця холодні мов змії
    Пальці мої, то ж його не зігрію.

    Про що нам говорять квіти,
    Сумно киваючи цвітом?
    Куди нам кохання подіти?
    В заграві оцій спалити?

    А що розказує вітер тихий,
    До ніг припавши наших слухняно?
    Раптом фальшиву він маску скинув,
    Розреготався і в темряву канув.
  • Наистина ми хареса! Мелодията на стиха и фонетичната игра на звуци са очарователни! Това стихотворение, като цвете, има свой уникален аромат.
  • На мен много ми хареса тази изящност в лекотата на израза.
    "Нека да погледаме цветята,
    разтварящи се в залеза ефирни.
    И играта на светлината,
    светлината в очите ти немирни.

    Игра, която не разбирам
    и да играя, признавам, не умея.
    Хладни пръсти до сърцето допирам,
    че нямам с друго да го сгрея."
  • Тук римата е подчинена на формата. Или обратното. Затова е нелепо, Пепи. Това е чиста поезия, или - поезия, която съществува сама за себе си и си е самодостатъчна като такава. Надявам се, че го казах пределно просто. По-просто от това нямаше как.

    П.С. Булетът, цифрата, тирето и препинателният знак в началото казват много. Те носят закодирано послание, разбираемо само за посветените. 😉
  • Какво ни говорят цветята?
    Защо тъжно се клатят?

    😃Малко нелепо ми звучи

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...