24.03.2010 г., 16:53

* * *

508 0 0

А можех да излъжа, че те няма

в картините, които сам рисувах,

далечна болка, че си, едва преминала

през океана ми с пиратски кораб.

 

Да бе мечта, не би ми досвидяло

да ти дарявам капчици от моето

достойнство,

а ти бе огън, от вятъра разнесен,

опожари вълните на моето бъдеще.

 

Как исках да достигна до косите ти,

за миг единствено да вкуся аромата

на тази, дето съм я имал и наяве

и някъде в мечтите нарисувана...

 

 

... Но аз отвръщах поглед от картините ти

като дете, изплашено от призрак,

не исках да съм толкова обичана -

не огън бях, а вятърът, разнесъл го

 наоколо...

 

И нивга не посмях да ти поискам

залък от честта на твоето майсторство.

И не страхът, че съм обсебена, прегърна ме,

а този, дето питаше с какво да ти отвърна.

 

Аз исках само да ме притежаваш

за няколко секунди вечност,

не съм била жената нарисувана,

затуй отминах -

не, нямах право да те приближавам,

отидох си,

за да ме помниш вечно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...