24 mar 2010, 16:53

* * * 

  Poesía
395 0 0
А можех да излъжа, че те няма
в картините, които сам рисувах,
далечна болка, че си, едва преминала
през океана ми с пиратски кораб.
Да бе мечта, не би ми досвидяло
да ти дарявам капчици от моето
достойнство,
а ти бе огън, от вятъра разнесен,
опожари вълните на моето бъдеще.
Как исках да достигна до косите ти,
за миг единствено да вкуся аромата
на тази, дето съм я имал и наяве ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??