Mar 24, 2010, 4:53 PM

* * *

  Poetry
509 0 0

А можех да излъжа, че те няма

в картините, които сам рисувах,

далечна болка, че си, едва преминала

през океана ми с пиратски кораб.

 

Да бе мечта, не би ми досвидяло

да ти дарявам капчици от моето

достойнство,

а ти бе огън, от вятъра разнесен,

опожари вълните на моето бъдеще.

 

Как исках да достигна до косите ти,

за миг единствено да вкуся аромата

на тази, дето съм я имал и наяве

и някъде в мечтите нарисувана...

 

 

... Но аз отвръщах поглед от картините ти

като дете, изплашено от призрак,

не исках да съм толкова обичана -

не огън бях, а вятърът, разнесъл го

 наоколо...

 

И нивга не посмях да ти поискам

залък от честта на твоето майсторство.

И не страхът, че съм обсебена, прегърна ме,

а този, дето питаше с какво да ти отвърна.

 

Аз исках само да ме притежаваш

за няколко секунди вечност,

не съм била жената нарисувана,

затуй отминах -

не, нямах право да те приближавам,

отидох си,

за да ме помниш вечно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...