18.02.2009 г., 8:47

* * *

1.1K 0 2
Ухание...
На мрак...
И тишината нежна
                             как ухае...
                                             ... как...?
Блестят в сумрака твоите очи.
                               Усмихваш се...
Докосвам нежно твоите коси.
                                 Протягам се...

Ръцете ми са там...
                             Къде е здрачът...?
Очите ми са там...
                             И плачат...

Красиво е... мълчи...
И потопи се в любовта...
                         ... и самотата.
И нека болката да те изпепели.
          Сънят на Тишината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Камберов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...