***
С луната си говорихме за теб,
помолих я да каже, че те чакам.
А тя обърна се и тихо рече:
"Да чакаш бесполезно ще е вече."
От мъка, мисля даже спря да свети,
зави се в облаци, заплакаха лъчите,
а аз я гледах толкова невярваща
и само сълзи пълнеха очите.
С луната си говорихме за тебе,
а всъщност май говорих си една,
Сам знаеш, че откакто ти си тръгна,
за мене няма повече луна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неличка Всички права запазени
