***

Азазел (Неличка)
42 117

Aug 16, 2018, 1:33 AM

Poetry » Other

781 1 2

С луната си говорихме за теб,

помолих я да каже, че те чакам.

А тя обърна се и тихо рече:

"Да чакаш бесполезно ще е вече."

От мъка, мисля даже спря да свети,

зави се в облаци, заплакаха лъчите,

а аз я гледах толкова невярваща

и само сълзи пълнеха очите.

С луната си говорихме за тебе,

а всъщност май говорих си една,

Сам знаеш, че откакто ти си тръгна,

за мене няма повече луна...

Please sign in with your account so you can comment and vote.