С луната си говорихме за теб,
помолих я да каже, че те чакам.
А тя обърна се и тихо рече:
"Да чакаш бесполезно ще е вече."
От мъка, мисля даже спря да свети,
зави се в облаци, заплакаха лъчите,
а аз я гледах толкова невярваща
и само сълзи пълнеха очите.
С луната си говорихме за тебе,
а всъщност май говорих си една,
Сам знаеш, че откакто ти си тръгна,
за мене няма повече луна...