* * *
Ще изпия горчивата чаша,
Разтворила литър отрова във нея
А вместо вода- сълзи солени,
Ще пия до дъно и... ще поседна.
Ще гледам навън през стъклото притворено
Ще се усмихна за последно на птиците
Ще пожелая "лека нощ" на дърветата
Лек вятър по устните ми ще мине...
За да затвори очите изморени
От плач...И после пак ще отмине
Ще чакам Смъртта
а...ето я, идва!
Тя е със образ на младо момиче!
Ще ме обвие във бяла наметка
А после ще ме отведе във своето царство
Не искам никой да плаче за мене
Никой дори да не ме споменава!
Аз бях самотна във всичките свои дни,
Самотна нека да си остана!
На гроба ми нека никой не плаче!
Цветя нека никой не носи!
За мен птичките вечно ще пеят
И дървета цвета си ще сипят
Под мене тихо река ще ромоли...
За мене Вятъра ще преразказва
На Слънцето, Залеза и на Луната
Как последен видял е очите ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Димитрова Всички права запазени
