19-годишен Автопортрет
Баща ми е научната фантастика,
а майка ми - изплетена от драматизъм.
От дядо ми - научих Ботев и за братството
и зароди се в мене Символистът...
... и родих се!
Не носех в'вените си капка щастие,
оплетена от приказки за героизъм -
за светлото научих само - че е бягството,
а в тъмнината е душата - чиста...
... наследих се!
Не исках даже да поглеждам щастие,
за мене беше синоним на егоизъм.
И не усещах, всъщност, че това е бягството
и търсех, вечно безутешна - пристан...
... и намерих се!
Завърших преди часове гимназия -
за 5 години станах Експресионизъм.
Картината е винаги за мене - мястото,
небе - завинаги е листа...
... изградих се!
До култ се култивира в мен фантазия.
Изпих писма към Тео - до алкохолизъм.
Тревата във ръцете ми гореше, Лятото,
с Морето се прегръщахме вълнисто...
... вдъхнових се!
И мислите ми станаха акустика -
пречупени дъги - в класическите призми.
А всеки слезващ миг - перфектното ваятелство
на вдъхновения - от мир лъчисти...
... надградих се!
Не ми остава време за гимнастика,
гръбнакът ми е изкривен от мазохизъм.
Така и не намерих пътища към бягството,
защото влюбих се в Луната чиста...
... измених се!
Превърнах се във огледална свастика,
но само до понятие на аскетизъм.
А щастието, всички знаем, е богатството -
за мене стана работа водниста...
... и някак умъртвих се!
Превърнах се във слаба, бледа пластика.
Изпуших всички истини на Нихилизма.
Полу-умряла се завърнах към приятелство,
ала преминах през разпади 300...
... разградих се!
За собствената си характеристика
се борих с'себе си - във шизофренни форми.
Спечелих крайно и контрастно обожателство,
очите ми сега са ин и ян мъниста...
... и пречистих се!
Поглеждам сутрините - откъм Изтока,
понякога ми идват светли афоризми.
А старото ми вътрешно неразбирателство -
със ренесанс възкръсна в Хуманиста...
... съживих се!
Обгърнах се във Първата си мистика -
израснала през бури и през катаклизми.
Разцъфна в мене потенциалът на мечтателство -
обикнала душата на Артиста...
... преродих се!
Изпивах жадно любовта на притока,
Съдбата ни обливаше в анахронизъм,
преди да се опомни в своето предателство -
към същността си - твърде камениста...
... вкамених се!
Преследваше ме ехото на кикота -
със своя груб, безчувствен, страшен лаконизъм.
От остри зъбери на тъжни обстоятелства -
преливат пръстите на пианиста...
... подлудих се!
Почти не ми остави спомен лùкът ти,
единствено пиеси с тежък драматизъм.
От теб научих Фотев, Радост и Писателство,
и феникс се оказа Символистът...
... възродих се!
Все още пазя до сърцето стиха ти.
Накара ме да съм божествено красива.
Не ми предаде просто празни листове -
раздаде ми до искреност:
... Обичах те!
Сега съм в малки, малки части бащински.
Главата ми е интересен конформизъм.
Върти се там Шопен и разни други дискове,
кръжат усмивки и сълзи, и завещана писменост.
Боли и радвам се - в бои...
... но някак придобих и дръзновение за поетичност!
Забравих за въпросите „Дали?!“ и откровено...
... откровено - промених се!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
"Ех, младо, непатило!"...
