21 may 2014, 12:53

19-годишен Автопортрет

812 0 13

 Баща ми е научната фантастика,
а майка ми - изплетена от драматизъм.
От дядо ми - научих Ботев и за братството
и зароди се в мене Символистът...
... и родих се!
 Не носех в'вените си капка щастие,
оплетена от приказки за героизъм -
за светлото научих само - че е бягството,
а в тъмнината е душата - чиста...
... наследих се!
 Не исках даже да поглеждам щастие,
за мене беше синоним на егоизъм.
И не усещах, всъщност, че това е бягството
и търсех, вечно безутешна - пристан...
... и намерих се!
 Завърших преди часове гимназия -
за 5 години станах Експресионизъм.
Картината е винаги за мене - мястото,
небе - завинаги е листа...
... изградих се!
 До култ се култивира в мен фантазия.
Изпих писма към Тео - до алкохолизъм.
Тревата във ръцете ми гореше, Лятото,
с Морето се прегръщахме вълнисто...
... вдъхнових се!
 И мислите ми станаха акустика -
пречупени дъги - в класическите призми.
А всеки слезващ миг - перфектното ваятелство
на вдъхновения - от мир лъчисти...
... надградих се!
 Не ми остава време за гимнастика,
гръбнакът ми е изкривен от мазохизъм.
Така и не намерих пътища към бягството,
защото влюбих се в Луната чиста...
... измених се!
 Превърнах се във огледална свастика,
но само до понятие на аскетизъм.
А щастието, всички знаем, е богатството -
за мене стана работа водниста...
... и някак умъртвих се!
 Превърнах се във слаба, бледа пластика.
Изпуших всички истини на Нихилизма.
Полу-умряла се завърнах към приятелство,
ала преминах през разпади 300...
... разградих се!
 За собствената си характеристика
се борих с'себе си - във шизофренни форми.
Спечелих крайно и контрастно обожателство,
очите ми сега са ин и ян мъниста...
... и пречистих се!
 Поглеждам сутрините - откъм Изтока,
понякога ми идват светли афоризми.
А старото ми вътрешно неразбирателство -
със ренесанс възкръсна в Хуманиста...
... съживих се!
 Обгърнах се във Първата си мистика -
израснала през бури и през катаклизми.
Разцъфна в мене потенциалът на мечтателство -
обикнала душата на Артиста...
... преродих се!
 Изпивах жадно любовта на притока,
Съдбата ни обливаше в анахронизъм,
преди да се опомни в своето предателство -
към същността си - твърде камениста...
... вкамених се!
 Преследваше ме ехото на кикота -
със своя груб, безчувствен, страшен лаконизъм.
От остри зъбери на тъжни обстоятелства -
преливат пръстите на пианиста...
... подлудих се!
 Почти не ми остави спомен лùкът ти,
единствено пиеси с тежък драматизъм.
От теб научих Фотев, Радост и Писателство,
и феникс се оказа Символистът...
... възродих се!
 Все още пазя до сърцето стиха ти.
Накара ме да съм божествено красива.
Не ми предаде просто празни листове -
раздаде ми до искреност:
... Обичах те!



 Сега съм в малки, малки части бащински.
Главата ми е интересен конформизъм.
Върти се там Шопен и разни други дискове,
кръжат усмивки и сълзи, и завещана писменост.

 Боли и радвам се - в бои...
... но някак придобих и дръзновение за поетичност!

 Забравих за въпросите „Дали?!“ и откровено...
... откровено - промених се!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето това: "очите ми сега са ин и ян мъниста..." направо без думи ме остави... Браво!
  • Беше ми много интересно да прочета и премина с теб през тези трансформиращи каскади!
    Стойностни мисли на човек, стремящ се към високи стойности!
  • През много фази си минала, Северина, но така е когато човек се захване със Себе си...

    Истинен стих! Поздравления!
  • "Ех, младо, непатило!"...

    А, Даниелова, по повод на "баланса" се сетих за нещо, което прочетох наскоро:
    "Този, който се извисява, никога не престава да сменя начало с начало, нито началото на все по-великите неща завършва в себе си. Този, който се изкачва, никога не престава да желае това, което вече познава." св. Григорий Нисийски
  • Фабер, последно ти отговарям тук, можем да си говорим по пощата от тук-насетне, ако искаш още нещо да ми кажеш. Та, по същество: не мисля, че е бил подвластен на каквото и да е било болнаво. При положение, че ми е донесъл само мир, спокойствие и смиреност - не разбирам как ще е последовател на “Дявола“(аз не вярвам в приказките, Ада и Рая са на земята, а ангела и дявола - в главата ти). До това, което си ми цитирал - Луц/сифер - значи носител на светлина - ангел изгонен от Рая. Просто спрете да четете Библията буквалистично! (това е мое мнение, МОЛЯ, ако имате възржения в/у светотледа ми - ПОЩА) А темата е твърде протяжна... Баланс, нищо повече не искам да казвам за вярата! (Може би, само: гледайте Междузвездни войни, ха-ха) -С

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...