19-годишен Автопортрет
Баща ми е научната фантастика,
а майка ми - изплетена от драматизъм.
От дядо ми - научих Ботев и за братството
и зароди се в мене Символистът...
... и родих се!
Не носех в'вените си капка щастие,
оплетена от приказки за героизъм -
за светлото научих само - че е бягството,
а в тъмнината е душата - чиста...
... наследих се!
Не исках даже да поглеждам щастие,
за мене беше синоним на егоизъм.
И не усещах, всъщност, че това е бягството
и търсех, вечно безутешна - пристан...
... и намерих се!
Завърших преди часове гимназия -
за 5 години станах Експресионизъм.
Картината е винаги за мене - мястото,
небе - завинаги е листа...
... изградих се!
До култ се култивира в мен фантазия.
Изпих писма към Тео - до алкохолизъм.
Тревата във ръцете ми гореше, Лятото,
с Морето се прегръщахме вълнисто...
... вдъхнових се!
И мислите ми станаха акустика -
пречупени дъги - в класическите призми.
А всеки слезващ миг - перфектното ваятелство
на вдъхновения - от мир лъчисти...
... надградих се!
Не ми остава време за гимнастика,
гръбнакът ми е изкривен от мазохизъм.
Така и не намерих пътища към бягството,
защото влюбих се в Луната чиста...
... измених се!
Превърнах се във огледална свастика,
но само до понятие на аскетизъм.
А щастието, всички знаем, е богатството -
за мене стана работа водниста...
... и някак умъртвих се!
Превърнах се във слаба, бледа пластика.
Изпуших всички истини на Нихилизма.
Полу-умряла се завърнах към приятелство,
ала преминах през разпади 300...
... разградих се!
За собствената си характеристика
се борих с'себе си - във шизофренни форми.
Спечелих крайно и контрастно обожателство,
очите ми сега са ин и ян мъниста...
... и пречистих се!
Поглеждам сутрините - откъм Изтока,
понякога ми идват светли афоризми.
А старото ми вътрешно неразбирателство -
със ренесанс възкръсна в Хуманиста...
... съживих се!
Обгърнах се във Първата си мистика -
израснала през бури и през катаклизми.
Разцъфна в мене потенциалът на мечтателство -
обикнала душата на Артиста...
... преродих се!
Изпивах жадно любовта на притока,
Съдбата ни обливаше в анахронизъм,
преди да се опомни в своето предателство -
към същността си - твърде камениста...
... вкамених се!
Преследваше ме ехото на кикота -
със своя груб, безчувствен, страшен лаконизъм.
От остри зъбери на тъжни обстоятелства -
преливат пръстите на пианиста...
... подлудих се!
Почти не ми остави спомен лùкът ти,
единствено пиеси с тежък драматизъм.
От теб научих Фотев, Радост и Писателство,
и феникс се оказа Символистът...
... възродих се!
Все още пазя до сърцето стиха ти.
Накара ме да съм божествено красива.
Не ми предаде просто празни листове -
раздаде ми до искреност:
... Обичах те!
Сега съм в малки, малки части бащински.
Главата ми е интересен конформизъм.
Върти се там Шопен и разни други дискове,
кръжат усмивки и сълзи, и завещана писменост.
Боли и радвам се - в бои...
... но някак придобих и дръзновение за поетичност!
Забравих за въпросите „Дали?!“ и откровено...
... откровено - промених се!
© Северина Даниелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ето това: "очите ми сега са ин и ян мъниста..." направо без думи ме остави... Браво!
-
Беше ми много интересно да прочета и премина с теб през тези трансформиращи каскади!
Стойностни мисли на човек, стремящ се към високи стойности! -
През много фази си минала, Северина, но така е когато човек се захване със Себе си...
Истинен стих! Поздравления! -
"Ех, младо, непатило!"...
А, Даниелова, по повод на "баланса" се сетих за нещо, което прочетох наскоро:
"Този, който се извисява, никога не престава да сменя начало с начало, нито началото на все по-великите неща завършва в себе си. Този, който се изкачва, никога не престава да желае това, което вече познава." св. Григорий Нисийски -
Фабер, последно ти отговарям тук, можем да си говорим по пощата от тук-насетне, ако искаш още нещо да ми кажеш. Та, по същество: не мисля, че е бил подвластен на каквото и да е било болнаво. При положение, че ми е донесъл само мир, спокойствие и смиреност - не разбирам как ще е последовател на “Дявола“(аз не вярвам в приказките, Ада и Рая са на земята, а ангела и дявола - в главата ти). До това, което си ми цитирал - Луц/сифер - значи носител на светлина - ангел изгонен от Рая. Просто спрете да четете Библията буквалистично! (това е мое мнение, МОЛЯ, ако имате възржения в/у светотледа ми - ПОЩА) А темата е твърде протяжна... Баланс, нищо повече не искам да казвам за вярата! (Може би, само: гледайте Междузвездни войни, ха-ха) -С
-
".. и Дънов(по-късно)"
Е, това вече не е много добре, дори потенциално би могло да е много лошо!
Дънов е бил подвластен на болна мистика и е изпаднал в състояние на духовна прелест, самозаблуда, вкл. и съобразно: " "Сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата" (2 Кор. 11:14). "
Апропо, по отношение на "първата ми мистика" - мистиката е болна или здрава, като втората (здравата) се разделя на естествено-благодатна и на свръхестествена. -
не, обратното - те двамата са в една категория, но от тази категория, съм чела главно св.Августин (след време реших да сваля кръста от врата си„Обгърнах се във Първата си мистика“)! Искам да кажа (най-вече това, което съм казала), че има много различни личности натъпкани там...
„за светлото научих само - че е бягството,
а в тъмнината е душата - чиста...“
се отнася дори и за Ботев. Тези две строфи значат доста повече от 1 нещо, както и цялото стихо, зависи от контекста и погледа (Минах през няколко светли и тъмни фази, всяка думичка си носи конкретното и преносното значение, не трябва да ти ги разшифровам, че ще стане безинтересно). Но, да, намесва се и християнството - в един аспект - главно в лицето на св.Аврелий... и Дънов(по-късно) (: -
"става въпрос обаче за Аврелий Августин, примесен с още хора"
Искаш да кажеш, че отделяш св. Августин ("примесен с още хора" ) от св. Бонавентура? емотикон "учудване" -
Тото, постарах се
М, зарадва ме присъствието ти. Но повече ме зарадва, че съм ти създала материал за мислене. Мерси, за комплимента!
Фабер, има разлика. Минах през няколко светли и тъмни фази, всяка думичка си носи конкретното и преносното значение, не трябва да ти ги разшифровам, че ще стане безинтересно, ха-ха. Да кажем, че с началото, си напипал вярното, става въпрос обаче за Аврелий Августин, примесен с още хора
Ангел, благодаря ти, че си ме усетил. Поздрав и от моето сърце!
Оксиморон, особено много се зарадвах, че си тук -С -
!
-
(ТАКА И НЕ НАМЕРИХ ПЪТИЩА КЪМ БЯГСТВОТО.ЗАЩОТО ВЛЮБИХ СЕ В ЛУНАТА ЧИСТА.)САМО ТЕЗИ СЛОВА СТИГАТ ЗА ДА УСЕТИ ЧОВЕК ДУШАТА ТИ.(ОБИКНАЛА ДУШАТА НА АРТИСТА.)ТРОГАТЕЛНО ОТКРОВЕНИЕ.И НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА!!!ПОЗДРАВ ОТ СЪРЦЕ!!!
-
"за светлото научих само - че е бягството,
а в тъмнината е душата - чиста..."
Да разгледаме напр. ето тези два стиха от това така богато стихотворение. Идейността им е доста близка с това, което казва напр. св. Бонавентура: "....търси тъмнината, а не яснотата; не светлината, а пламтящия огън...". Разбира се, тези разделени понятия са страни на вид антиномичност, която намира израз в православнохристиянската теза за "Божествения мрак, наречен още пресветъл", който, впрочем, се проявява в нетварната светлина (тогава става(?) "пресветъл".
Относно: "Не исках даже да поглеждам щастие,
за мене беше синоним на егоизъм.", най-малкото, което може да се напише е класическата сентенция: "По-добре ведрост, отколкото щастие!"
Може да се разсъждава и напр. върху това, дали има разлика между "... измених се!" (вж. в по-горната част) и " Забравих за въпросите „Дали?!“ и откровено...
... откровено - промених се", но... ще стане много дълго и фриволно(!?)...
-
Северина, моите искрени поздравления за този пърформанс! Доста въпроси ми възникват като чета този автопортрет, но ще опитам сама да си отговоря. Щом предизвикваш у мен мерак за разсъждения, значи си ми въздействала. Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
