19.11.2010 г., 5:59

19 ноември

1.3K 0 43

                                    

                                         В памет на мама


Така ми иде днес да ти разкажа

как мъча се да оцелявам,

че всички мигове за мен са важни

и черно се редува с бяло,

че изборът ми никак не е лесен,

но сънищата ми са цветни...

Възпявам те в най-светлите си песни

и пазя твоите завети.

С добрата си и слънчева усмивка

научи ме да бъда честна.

Да знаеш само колко ти ми липсваш

и тихичко туптиш в сърцето...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей! Разчувства ме искрено! Стихотворението ти е силно! Напомни ми за собствената ми майка. След 2 дни стават 10 години от смъртта й, и ме обземат тъжни спомени.
  • Ех, Вилдан ...пак дойдох тук.
    и в моето сърце има една такава дата 19 , но април...най-тъжния Великден.
    много топъл стих, пораснал е над болката...
  • Детството е много важен период,тогава се оформя човека.А ти явно си отглеждана с много нежност и обич,и ти е обръщано много внимание.Поклон пред майка ти,която ти е предала този заряд с който ти ни зареждаш сега!!!!!
  • Много ти благодаря, Веси!

    П.С. Къде се губиш?
  • Те заслужават най-доброто и ти си и го дала в стих.
    Напомни ми за мама и ми стана мъчно,Фейке...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...