feia (Вилдан Сефер) feia (Вилдан Сефер)
5 529
19 nov 2010, 5:59

19 ноември

  Poesía » Otra
1.3K 0 43

                                    

                                         В памет на мама


Така ми иде днес да ти разкажа

как мъча се да оцелявам,

че всички мигове за мен са важни

и черно се редува с бяло,

че изборът ми никак не е лесен,

но сънищата ми са цветни...

Възпявам те в най-светлите си песни

и пазя твоите завети.

С добрата си и слънчева усмивка

научи ме да бъда честна.

Да знаеш само колко ти ми липсваш

и тихичко туптиш в сърцето...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

  • purpleinrock (Даниел Авдала)
    purpleinrock (Даниел Авдала)
    Здравей! Разчувства ме искрено! Стихотворението ти е силно! Напомни ми за собствената ми майка. След 2 дни стават 10 години от смъртта й, и ме обземат тъжни спомени.
  • rozita-p (Росица)
    rozita-p (Росица)
    Ех, Вилдан ...пак дойдох тук.
    и в моето сърце има една такава дата 19 , но април...най-тъжния Великден.
    много топъл стих, пораснал е над болката...
  • YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
    YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
    Детството е много важен период,тогава се оформя човека.А ти явно си отглеждана с много нежност и обич,и ти е обръщано много внимание.Поклон пред майка ти,която ти е предала този заряд с който ти ни зареждаш сега!!!!!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Много ти благодаря, Веси!

    П.С. Къде се губиш?
  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    vesi-lina (Веска Алексиева)
    Те заслужават най-доброто и ти си и го дала в стих.
    Напомни ми за мама и ми стана мъчно,Фейке...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0