19 nov 2010, 5:59

19 ноември

  Poesía » Otra
1.3K 0 43

                                    

                                         В памет на мама


Така ми иде днес да ти разкажа

как мъча се да оцелявам,

че всички мигове за мен са важни

и черно се редува с бяло,

че изборът ми никак не е лесен,

но сънищата ми са цветни...

Възпявам те в най-светлите си песни

и пазя твоите завети.

С добрата си и слънчева усмивка

научи ме да бъда честна.

Да знаеш само колко ти ми липсваш

и тихичко туптиш в сърцето...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей! Разчувства ме искрено! Стихотворението ти е силно! Напомни ми за собствената ми майка. След 2 дни стават 10 години от смъртта й, и ме обземат тъжни спомени.
  • Ех, Вилдан ...пак дойдох тук.
    и в моето сърце има една такава дата 19 , но април...най-тъжния Великден.
    много топъл стих, пораснал е над болката...
  • Детството е много важен период,тогава се оформя човека.А ти явно си отглеждана с много нежност и обич,и ти е обръщано много внимание.Поклон пред майка ти,която ти е предала този заряд с който ти ни зареждаш сега!!!!!
  • Много ти благодаря, Веси!

    П.С. Къде се губиш?
  • Те заслужават най-доброто и ти си и го дала в стих.
    Напомни ми за мама и ми стана мъчно,Фейке...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...