salzica (Евгения Петкова)
1 0
9.07.2010 г., 11:03 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
384 0 2

Сълзите ми умират бавно,

солени дири вече не оставят,

очите ми в тъгата се оглеждат,

безкрайни сиви пъзели нареждат.

 

И мислите, обвити в черен креп,

витаят някак тежки и обрулени,

завръщат се при мен осиротели,

рисувайки картини черно-бели.

 

Летях, умирах, падах, смеех се

и търсех смисъл в нищото,

в безкрайното мълчание заслушвах се

да уловя оная мисъл неизречена.

 

Надеждата умира в бяла скръб,

оголена, прокудена, заспива тихо,

и думите, облечени във леден скреж,

висят, трептейки помежду ни.

© Евгения Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??