*************
Странно е, непонятно е,
трудно е,
прекалено мъчително,
безднедеждно,
отчайващо и страшно.
Но ти продължаваш да стоиш
сам в тъмнината
и да чакаш невъзможното,
да търсиш себе си в тишината,
да мразиш толкова силно,
че да забравиш да обичаш,
да си нараняван многократно,
и веднъж поне да не простиш!
От себенараняване боли много повече,
тогава защо продължаваш да го правиш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Белослава Енчева Всички права запазени
