Странно е, непонятно е,
трудно е,
прекалено мъчително,
безднедеждно,
отчайващо и страшно.
Но ти продължаваш да стоиш
сам в тъмнината
и да чакаш невъзможното,
да търсиш себе си в тишината,
да мразиш толкова силно,
че да забравиш да обичаш,
да си нараняван многократно,
и веднъж поне да не простиш!
От себенараняване боли много повече,
тогава защо продължаваш да го правиш?
© Белослава Енчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
