Странно е, непонятно е,
трудно е,
прекалено мъчително,
безднедеждно,
отчайващо и страшно.
Но ти продължаваш да стоиш
сам в тъмнината
и да чакаш невъзможното,
да търсиш себе си в тишината,
да мразиш толкова силно,
че да забравиш да обичаш,
да си нараняван многократно,
и веднъж поне да не простиш!
От себенараняване боли много повече,
тогава защо продължаваш да го правиш?
© Белослава Енчева All rights reserved.