GoldenRose (Мария Момчилова)
32 20
15.06.2007 г., 21:55 ч.

.... 

  Поезия
503 0 2
Аз няма да ти падна на колене
и със сълзи на очи да простя
любовта!
Не, това желание го
няма в мен, макар и да съм
винаги сама!
Защо ние хората винаги обичаме
тези, които винаги бягат от нас
и бягаме от хората, които обичаме?
Защо ние хората, надарени
с разум, губим ума си,
когато обичаме, а после
сънуваме за това?
Защо създаваме деца,
след като не можем да им
дадем спокойно, чисто
детство, без да ги свързваме
с проблемите на възрастните?
Защо ние винаги се стремим
да пречим на децата, когато
обичат?
Защо не им помагаме да бъдат
верни в любовта, а не да
казват някой ден:
"ЖИВЯХ, НО НЕ СЪЩЕСТВУВАХ!"

© Мария Момчилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Този стих ми хареса повече ,защото има оптимизъм"Аз няма да ти падна на колене",задала си важни житейски въпроси на които почти си отговорила философски..."...Ние хората винаги обичаме тези ,които бягат от нас"защото в това има повече адреналин...Като бягат и ние ги гоним ние се развиваме,не стооим на едно място.А живота и любовта са точно в движението,не в застоя...Но пък понякога в бързината си се спъваме в тръните на лъжите и си "губим ума" Това е неизбежно..Поздрав!
  • "Защо ние хората винаги обичаме
    тези, които винаги бягат от нас
    и бягаме от хората, които обичаме?"
    Мисля, че тук си имала друго предвид.
Предложения
: ??:??