....
Аз няма да ти падна на колене
и със сълзи на очи да простя
любовта!
Не, това желание го
няма в мен, макар и да съм
винаги сама!
Защо ние хората винаги обичаме
тези, които винаги бягат от нас
и бягаме от хората, които обичаме?
Защо ние хората, надарени
с разум, губим ума си,
когато обичаме, а после
сънуваме за това?
Защо създаваме деца,
след като не можем да им
дадем спокойно, чисто
детство, без да ги свързваме
с проблемите на възрастните?
Защо ние винаги се стремим
да пречим на децата, когато
обичат?
Защо не им помагаме да бъдат
верни в любовта, а не да
казват някой ден:
"ЖИВЯХ, НО НЕ СЪЩЕСТВУВАХ!"
и със сълзи на очи да простя
любовта!
Не, това желание го
няма в мен, макар и да съм
винаги сама!
Защо ние хората винаги обичаме
тези, които винаги бягат от нас
и бягаме от хората, които обичаме?
Защо ние хората, надарени
с разум, губим ума си,
когато обичаме, а после
сънуваме за това?
Защо създаваме деца,
след като не можем да им
дадем спокойно, чисто
детство, без да ги свързваме
с проблемите на възрастните?
Защо ние винаги се стремим
да пречим на децата, когато
обичат?
Защо не им помагаме да бъдат
верни в любовта, а не да
казват някой ден:
"ЖИВЯХ, НО НЕ СЪЩЕСТВУВАХ!"
© Мария Момчилова All rights reserved.
