102
Сирените вият точно в дванайсет, и сякаш че плаче Земята.
Вият протяжно и тъжно ти става, и ти се къса душата,
но Ботев презрял би човешката слабост, защото е огън и ярост,
и мигом разбираш: те яростно пеят… по ботевски за свободата!
© Румен Ченков Всички права запазени