10.06.2010 г., 16:36

* * *

504 0 1


Защо отне мечтите ми,
защо на сивота обрече дните ми?
Защо избяга от живота мой?
Защо предаде се без бой?
Нима обидих те с нещо аз -
да те викам при себе си не ми остана глас.
Нима не чуваш моя зов за любов?
Защо към мен си безчувсвен и суров?
Нима аз обичта ти не заслужавам
или трябва за нея да се унижавам.
Приеми ме в сърцето си,
пусни ме в живота си.
Не ми отнемай фантазията сладка,
която дори за мен е загадка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Буба Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...