10 июн. 2010 г., 16:36

* * *

502 0 1


Защо отне мечтите ми,
защо на сивота обрече дните ми?
Защо избяга от живота мой?
Защо предаде се без бой?
Нима обидих те с нещо аз -
да те викам при себе си не ми остана глас.
Нима не чуваш моя зов за любов?
Защо към мен си безчувсвен и суров?
Нима аз обичта ти не заслужавам
или трябва за нея да се унижавам.
Приеми ме в сърцето си,
пусни ме в живота си.
Не ми отнемай фантазията сладка,
която дори за мен е загадка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Буба Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...