17.07.2007 г., 11:38

* * *

650 0 1
Вървяха жена и момче по прашен път
и търсеха своя красив, неизвестен кът.

Майката безмълвно напред крачеше,
а момчето зад нея бавно се влачеше.

Толкова много мисли през ума му минаваха,
че през целия път мира не му даваха.

- Мамо, накъде отиваме?
- Не знам, не бива да питаме!

- Мамо, кога ще се върнем?
- Едва ли някой ден ще обърнем!

- Мамо... защо тръгнахме въобще?
- Късно е... няма какво да ни спре!

- Мамо, искаше ми се да знам какво е живот,
накъде нашия кораб отплава?
Накъде с него миналото заминава?
Искаше ми се да ти помогна, да замълча,
но сам мислите си не мога да събера...

- Мило мое дете, разбери,
че животът не пита, а лети.
Понякога не знаем накъде отиваме,
понякога не знаем към къде се връщаме,
но рано или късно всички отплаваме,
към отиване, лишено от връщане...
Това е животът, мило мое дете,
няма нещо, което да го спре.
Има само милиони загубени души,
а ти своята сред тях търси...
Затова безцелно нанякъде тичаме
и само на себе си разчитаме,
защото няма да прекъснем този път,
докато не намерим своя кът!
Който аз 'Дом' наричам
и на неговата безопасност разчитам!

- Сега вече, мамо, знам
какъв е моят плам!
Не е дома, аз признавам,
от другите се различавам.
Искам да намеря своята душа
сред милионната гъста тълпа...

- Върви тогава, върви!
И каквото търсиш, го открий!
Просто верен на мен и теб бъди
и обратно към своя дом се върни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Върви тогава, върви!
    И каквото търсиш, го открий!
    Просто верен на мен и теб бъди
    и обратно към своя дом се върни
    поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...