Твоето име
Твоето име - любов се нарича!
Муза си моя във всяка поема!
Лесно мъжът и жена се привличат,
но любовта се на сила не взема.
Идваш при мен от далечна вселена,
там де царува любов безусловна.
Ти си призвана, с душа просветлена,
ролята твоя е роля съдбовна.
Обич приятелска - огнена птица,
търси пътека към мен... Ще намери!
Светла и ярка звезда си - Зорница.
С радост отварям сърдечните двери.
Нека пътеката моя измина
с тази любов от Бог сътворена.
Често припомням за втора година -
първата среща - тъга споделена!
14 септември 2008,
17,40 часът
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
