galentina (Галина Златева)
15 211
23.04.2006 г., 17:13 ч.  

20 минути време 

  Поезия » Друга
2161 0 16

08:40
морето е наблизо
и ми маха
08:41
с грамадната си мокра длан
за здравей
и
08:42
довиждане
усмивка от вчера
усмивка за утре
и днес ще съм тъжна,
а още е сутрин
08:43
автобусът не спира,
където има хора,
а по празните спирки
за почивки
ръждясали надежди от времето,
08:44
от дъждовете
и от липса на чадъри
08:45
вземи си днес от
сладката тъга
08:46
марципанена солетка
си хапни
часовникът няма
несветещи чертички
08:47
от колко време пиша
някак да разнообразя
08:48
минутите,
изнизващи се по терлички
и тихо, много неусетно
08:49
не мога да ги спра
като крадци са
ограбват тихо всичко от мига
разнищват времето,
08:50
което като изслушана
аудио-касетка
изщраква
в уокмена ми
и
08:51
няма кой да я обърне
и няма кой да каже какво
е записано
от другата й страна...
08:52
хотели до пътя
от ляво
от дясно
празни...
сезонът е свършил,
но някой премита
с усмивка листата
08:53
подарък от есента
пред стълбището на портала
стои един човек със шапка,
под която нещо се белее
08:54
не виждам това, което е,
измислям си,
скучая в тези
хилещи ми се минути
08:55
хабя листите на тефтерчето
и знам, че после ще ги изхвърля,
поне ще ми остане това
губене на времето
08:56
движим се по кална улица
цапвам с поглед
право в локвите
08:57
краката ми на сухо си остават,
а чувствам се затънала в калта
08:58
и гледам повече във нея
да се навъргалям
08:59
така, че да ми стигне
за по-дълго,
да не видят колко съм
бяла, прозрачна почти,
колко крехка...

сама

пътувам...
и очите съзират,
че е 09:00
а всъщност времето не съществува
ако затворя очите си за часовника...
и тогава ще има време...
ще има време...
има време...
време...
за...........................................................................................

 

2006 г.

© Галина Златева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чак сега разбрах - стихотворението ти е фотография от думи.
  • Браво, Галя. Страхотно е. Но колкото и пъти да го чета ми звучи тъжно. "The Lips of Girl with Yellow Pearl, the Story of a LOVE, Send The Message Ocean's Way, I Don't know What To Say. The Beach Knows ALL. The Beach Knows Where The Broken Hearts GO." - A Broken Heart in the middle of The NIGHT.

    Пламен
  • Ехааа !! Без думи...
  • нестандартен експеримент - успешен
  • невероятно много си добра,харесва ми
  • много е хубаво!браво!много е оригинално!6
  • ОРИГИНАЛНО! Браво! Не мога да кажа нищо повече от това което другите са написали тук!
    Поздрави!!!! 6/6
  • Поздравления за прекрасния стих и за таланта ти. /6/
  • Браво, наистина!Поздравления!!!
  • Много оригинално ! Открадни от времето свой миг на щастие ! Поздрав!
  • Възхитена съм!
  • За първи път чета подобно нещо! Свалих си го в компютъра! Браво!
  • Благодаря ви Ради и Веси! Накарахте ме да се усмихна Един ден, подвластна на скуката от дългото пътуване ме хвана яд на времето и реших да се опитам да го хвана в собствения му капан - минутите... Обаче кой кого хвана в клопката на собствените си ръце така и не разбрах В крайна сметка това си остава един приятен за мен експеримент и се радвам, че ви харесва! Всеки стих е писан в реално време и това е знак за достоверност, която всъщност беше единствената ми поставена цел. Останалото просто се случи в последствие...
  • Много е тъжно, да се чувстваш сам, но пък си има и добрата страна-научаваш се да виждаш истината около себе си.
    ...И въпреки това, винаги настъпва момент, в който забравяме за всички мигове на самота.
    galentina, аз вярвам, че твоят момент на щастие ще трае БЕЗКРАЙНО ДЪЛАГ
    И както обичам да казвам... НУЖНА Е САМО ЕДНА УСМИВКА
  • Не бях виждал такъв оригинален начин на писане. Поздрав за стилът и стихотворението!
  • Оригинална си!
    Браво!
Предложения
: ??:??