14.06.2017 г., 23:14 ч.

*** 

  Поезия » Друга
606 4 13

Убива ми се, тъй ми се убива,
 а мислех си, че съм добра душа,
по вените ми бунтът се разлива,
 за кой ли път в живота си греша.

 

Смалява се, от болка се смалява

сърцето на бездомния поет.
Любов ли? Да, за злато плява...
Животът ни – за сливи смет.

 

 Но някъде дълбоко жива свети,
не всички слепи са, не всички спят,
мечтата на разпнатите поети
за по-добър и по-човечен свят.
.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??