24.07.
Питаха ме защо съм спряла да пиша, а аз на шега отвръщах, че музата ми е умряла. Парадокс е, че възкръсна след като претърпях катастрофа. Припомних си стихотворението ми "Ако знаех...", а след него се роди и останалото... заедно с моята още по-голяма жажда за живот. Стихотворението написах днес, след безсънна нощ, но ще го кръстя на онзи черен петък... Всъщност, трябва да приема, че е имало и нещо бяло в него, защото ме има ТУК и СЕГА...
Защото Бог ме обича.
„Ако знаех, че утре ще свърши света, аз ще имам цял ден, за да....” (P.\\//.S)
24.07.
Ако знаех... Но нямаше как да знам.
За секунди светът се обръща.
После божия воля - или курбан,
или почернена къща.
Зная само, че нямам време за губене -
изгрева е така далечен...
Има хиляди вдишвания за влюбване...
И един дявол – да им попречи.
Зная само кое от багажа излишно е,
и какво ми е нужно, докосна ли утрото...
Днес се влюбих..във всяко следващо вдишване
(щом погледнах на дявола в дулото).
Тези няколко дълги секунди на страх,
на отчаяност, неизвестност...
стриха всички ненужни неща в шепа прах...
Всяка глътка живот – е песен.
Ако знаех, че утре ще свърши света?...
По-добре да не зная нищо!
По добре да живея ТУК и СЕГА,
да изхвърля всичко излишно...
Днес припомням мечтите си изгубени,
и към тях... дъх по дъх... тичам!
Има хиляди вдишвания за влюбване...
И един Бог - да ме обича.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
Поздрави!
