10.05.2011 г., 22:01

* * *

Поезия

1.3K 1 11

И ето ме, на онзи кръстопът.
Била съм вече тука. Все сама.
Когато съкрушил ме е врагът,
че виждала съм в него любовта.

Прозрачна съм. Не бях ли от стъкло,
или на водна капка съм дете?
На дявола... порочно сечиво?
Да тръгвам ли? Не зная накъде...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Dark_Island (Таня Георгиева)

... той пътят сам ни води...

2011-05-11T16:28:48+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

В твоите необетовани светове не винаги грее слънце, но и тъгата ти е една такава тръпчиво-медена...Благодаря ти за удоволствието да надникна зад стъклото преди време и да открия невероятния човек в теб, Ев. Ив

2011-05-11T10:22:01+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Споделям!Много хубав стих!Поздрав

2011-05-11T08:34:25+03:00
danda (Даниела)

Браво, Ев! Прегръдки!

2011-05-11T00:49:32+03:00
странница (Сеси)

Колко често заставаме на подобни кръстопътища!Много ми хареса! Поздрави!

2011-05-10T22:45:31+03:00