10 мая 2011 г., 22:01

* * *

Поэзия

1.3K 1 11

И ето ме, на онзи кръстопът.
Била съм вече тука. Все сама.
Когато съкрушил ме е врагът,
че виждала съм в него любовта.

Прозрачна съм. Не бях ли от стъкло,
или на водна капка съм дете?
На дявола... порочно сечиво?
Да тръгвам ли? Не зная накъде...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Dark_Island (Таня Георгиева)

... той пътят сам ни води...

2011-05-11T16:28:48+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

В твоите необетовани светове не винаги грее слънце, но и тъгата ти е една такава тръпчиво-медена...Благодаря ти за удоволствието да надникна зад стъклото преди време и да открия невероятния човек в теб, Ев. Ив

2011-05-11T10:22:01+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Споделям!Много хубав стих!Поздрав

2011-05-11T08:34:25+03:00
danda (Даниела)

Браво, Ев! Прегръдки!

2011-05-11T00:49:32+03:00
странница (Сеси)

Колко често заставаме на подобни кръстопътища!Много ми хареса! Поздрави!

2011-05-10T22:45:31+03:00