May 10, 2011, 10:01 PM

* * *

Poetry

1.3K 1 11

И ето ме, на онзи кръстопът.
Била съм вече тука. Все сама.
Когато съкрушил ме е врагът,
че виждала съм в него любовта.

Прозрачна съм. Не бях ли от стъкло,
или на водна капка съм дете?
На дявола... порочно сечиво?
Да тръгвам ли? Не зная накъде...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dark_Island (Таня Георгиева)

... той пътят сам ни води...

2011-05-11T16:28:48+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

В твоите необетовани светове не винаги грее слънце, но и тъгата ти е една такава тръпчиво-медена...Благодаря ти за удоволствието да надникна зад стъклото преди време и да открия невероятния човек в теб, Ев. Ив

2011-05-11T10:22:01+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Споделям!Много хубав стих!Поздрав

2011-05-11T08:34:25+03:00
danda (Даниела)

Браво, Ев! Прегръдки!

2011-05-11T00:49:32+03:00
странница (Сеси)

Колко често заставаме на подобни кръстопътища!Много ми хареса! Поздрави!

2011-05-10T22:45:31+03:00